Хартиени Лодки

Някога преди безброй лета,

в глъбините на една река

от тетрадката откъсвах лист

и правих лодки две.

Но хартиените лодки, знам,

се топят и ги няма в края на деня.

И мастилото разтваря се

като сироп в море.

Две лодки от хартия - аз и ти,

се въртим в топлите течения.

Какви води ледени

заобиколихме с тебе, мила моя!

Две лодки от хартия - аз и ти,

се топим в дълги изречения.

Какви скали и брегове

приготвили са ни водовъртежите напред?

Залюля ни бързата река,

понякога сменяше посоката, цвета.

Как вятъра да изпреварим

без платно и без гребло?

Но хартиените лодки, знам,

се топят и ги няма в края на деня.

Избледнели кръгове мълчат

какво ли е било?

Две лодки от хартия - аз и ти,

се въртим в топлите течения.

Какви води ледени

заобиколихме с тебе, мила моя!

Две лодки от хартия - аз и ти,

се топим в дълги изречения.

Какви скали и брегове

приготвили са ни водовъртежите напред?