Три Патрона, Пистолет И Икона

Гръм. Дим. Глъч. Чувам: "Ти си наред!"

Паднах от коня, огледах се в кръг навред -

няма никой навред.

Слънце. Прах. Хоризонтът е мек.

Преди небосклона само пепел и пек.

А след - няма нищо след...

Паднах от коня, но сега

продължавам напред.

Продължавам напред.

Напред към теб, към теб - мой век разглобен.

О, дял проклет - да си роден

света да слагаш в ред,

сам тежко ранен.

Имам три патрона, пистолет и икона.

Три патрона, пистолет и икона...

Спусъкът: ЧАТ! Чакам кой е наред.

Попаднах със коня във безкрайната степ

и в град, от железен страх обзет.

Вдън душата ми - жега и лед.

Здраво стегната е в менгеме.

Там, лек за нея, няма лек.

До небосклона - знамена, легиони.

Но срещу тях продължавам напред.

Продължавам напред.

Напред към теб, към теб - мой век разглобен.

О, дял проклет - да си роден

света да слагаш в ред,

сам тежко ранен.

Разбито сърце, празен джоб –

по улиците крача и се уча да живея,

но с разбито сърце... с празен джоб.

По улиците крача и се уча да живея.

А духът ми, а душата - в менгеме, в менгеме.

А духът ми, а душата - в менгеме, в менгеме.

Гледам - не виждам.

Слушам - не чувам.

Пипам - не чувствам.

И опитвам - не става.

Вървя - не пристигам.

Търся - не срещам.

Крещя - не постигам.

После падам и ставам.

Имам три патрона, пистолет и икона.

Три патрона, пистолет и икона.

Имам три патрона, пистолет и икона.

Напред. Продължавам напред.

Напред към теб, към теб - мой век разглобен.

О, дял проклет - да си роден

света да слагаш в ред,

сам тежко ранен.

Напред към теб, към теб - мой век разглобен.

О, дял проклет - да си роден

света да слагаш в ред,

сам тежко ранен.

Имам три патрона, пистолет и икона...

Три патрона, пистолет и икона.