Черно-бяло Черно море

Един стар черно-бял прашен албум

намерих скоро на тавана в овехтял кашон.

И видях - родителите ми лежат на плажа,

толкова засмени, с черно-бял фасон.

Тогава, тогава още аз не съм бил роден.

Тогава, тогава само два цвята правели деня съвършен.

Черно-бяло Черно море...

Имали музика и кино само на лента

във невинен и наивен аналогов свят.

Млякото било е в стъклени бутилки,

пластмасовия вкус не е бил познат.

Тогава, тогава още аз не съм бил роден.

Тогава, тогава само два цвята правели деня съвършен.

Черно-бяло Черно море...

И щом са питали: "Вземаш ли тази жена?"

и ти си казал: "Да!", било е "Да!" за цял живот.

И леглата нямали мемори пяна,

но за спомени в леглото всеки бил готов.

Тогава, тогава още аз не съм бил роден.

Тогава, тогава само два цвята правели деня съвършен.

Вместо климатик, топлината била такава

истинска и топла като в стар кожух.

И на Коледа валял сняг, после напролет

пролетта била съвсем реална - с черно-бели щъркели.

И къщите били по-здрави и вечни,

построени с камък и дърво, и слама, и кал.

Ако в стена на пещера оставиш своя рисунка,

ще остане по-задълго от компютърен файл...

Тогава, тогава още аз не съм бил роден.

Тогава, тогава само два цвята правели деня съвършен.

Черно-бяло Черно море...

Тогава, тогава са живели само с два цвята всеки ден.

Тогава - тогава по-добре да съм бил роден!