Оцет Ли Пи, Лимон Ли Яде

Пълзиш напред, пълзиш назад -

от това пълзене, само че, не ти ли се зави свят?

Колко още хейт и злоба

може да изсипеш вътре в чашата с отрова?

Лицето ти е жълто-кисело-зелено.

Лицето ти е много изкривено, брат.

Цял ден питам се оцет ли пи, лимон ли яде?

Как храниш, а пък винаги си гладен?

Оцет ли пи? Лимон ли яде?

Хей, хей, как си?

"Мани, мани!

Заболяха ме ръцете,

коленете са ми целите във рани..."

Как си?

"Мани, мани!

Заболяха ме ръцете,

от това пълзене целия съм в рани..."

Ринг-тон, смартфон, ти си Кинг Конг.

Дигидигидигидигитален.

Много специален!

Анормален!

Но, аман от шамани на диваните във къщи!

Яко начумерени, намръщени...

Лицето ти е жълто-кисело-зелено.

Лицето ти е много изкривено, брат.

Цял ден питам се оцет ли пи, лимон ли яде?

Как храниш, а пък винаги си гладен?

Оцет ли пи? Лимон ли яде?

Хей, хей, как си?

"Мани, мани!

Заболяха ме ръцете,

коленете са ми целите във рани..."

Как си?

"Мани, мани!

Заболяха ме ръцете,

от това пълзене целия съм в рани..."

Пленен си. В плен си

на самия себе си.

Опитомен си за герой във това сериалити.

Ти нямаш реплики. О, моля те!

На пожарникаря-пироман ти е ролята.

Клик-клик. Хейт-хейт. Сип-сип. Но

ти си минало свършено, сегашно мимолетно.

Питам се - оцет ли пи, лимон ли яде?

Как храниш, а пък винаги си гладен?

Оцет ли пи? Лимон ли яде?

Хей, хей, как си?

"Мани, мани!

Заболяха ме ръцете,

коленете са ми целите във рани..."

Как си?

"Мани, мани!

Заболяха ме ръцете,

от това пълзене целия съм в рани..."