Паника

През главата ми препускат мисли рядко ме оставят в покой в нощите ми доста често обграден съм с хиляди стени и чакам паника И всяка нощ растяща тежест писък литва из мисловната гора пищно утро очаквам свежест малко осветено от свещта и този глас Вече мисля че така погледнато е чудо Вече мисля че така погледнато е чудо чудо че си буден кой говори кой говори? Като погледна вътре в моя дух виждам смисъл но и празнота дъх пресечен и наострен слух втори преход къмто тишина изплуват спомени само спомени И още паника Истина изкована от догарящия огън на моята страст потушен от преумора очите не се затварят напредва без помощ нощта Но нали сме хора? И търпим Въздухът ме наблюдава сваля дрехи и оголва мен въздухът ме наблюдава Един страхотен ден стените ще ме смажат насред разруха и вътре съм и аз в развалини и грохот нов човек се ражда Под власт и камък изтупан е от прах и няма паника и няма паника и няма паника Няма паника във вечността посреща ме спокоен ден за да живее личността човекът трябва да умре