Светулки

Ако погълнем Слънчевия вечен диск Като се стъмни Мрак е новият ни съдник Където няма смях А самота руши душите ни Където ние сме И всички са парализирани от Страх Ти ще можеш ли да носиш светлина Ти ще можеш ли да си светулка И да смажеш егото си Да си човек и в тези Безпощадни времена И студ да просиш С нежност и грижа да го Сменяш с топлина Ти ще можеш ли да носиш светлина Ти ще можеш ли да си светулка Колко да съм? Да съм? Да си светулка