Понякога във стаята се връщат
Забравените спомени преди
И наш'те сенки дълго се прегръщат
Така познавам, че сме аз и ти
Пространството отново оживява
От двете разделени същества
На пода твойте стъпки разпознавам
В гласа ти се събуждат пак слова
Богата съм сега със спомена за теб
С мълчанието, викащо без глас
Надеждата не може никой да ми вземе
И спомена, създаден в светъл час
Богата съм сега със спомена за теб
С мълчанието, викащо без глас
Надеждата не може никой да ми вземе
И спомена, създаден в светъл час
Поискам ли пак тебе да погледам
Аз хващам твойта сянка за ръка
Без спомени щях страшно да съм бедна
Тъй, както мъртва без вода река
Пространството отново оживява
От двете разделени същества
На пода твойте стъпки разпознавам
В гласа ти се събуждат пак слова
Богата съм сега със спомена за теб
С мълчанието, викащо без глас
Надеждата не може никой да ми вземе
И спомена, създаден в светъл час
Богата съм сега със спомена за теб
С мълчанието, викащо без глас
Надеждата не може никой да ми вземе
И спомена, създаден в светъл час
Поискам ли пак тебе да погледам
Аз хващам твойта сянка за ръка
Без спомени щях страшно да съм бедна
Тъй, както мъртва без вода река
Тъй, както мъртва без вода река
