Надежда и тъга

Внезапно проумяхме самотата Един без друг, макар и невъзможно Спокойствието – лястовича стряха Изгря над битието ни тревожно Кого ли да корим за дързостта си Кому ли да приписваме заслуги Любов или порой, безумни страсти Все едно! – щастливците са други Не искам да изгаряме от болка И болката да стене във усмивки За тъжния човек – надежди колко Надежда и тъга – две думи близки Не искам да изгаряме от болка И болката да стене във усмивки За тъжния човек – надежди колко Надежда и тъга – две думи близки Внезапно приюти ни самотата И сякаш в този миг осиротяхме Ни залез слънце, ни над нас луната Ни спомен за това, което бяхме Любов или омраза без посока Часовникът безвремие отчита Ха, а нашата звезда е тъй високо И тъй безпомощно в небето скита Не искам да изгаряме от болка И болката да стене във усмивки За тъжния човек – надежди колко Надежда и тъга – две думи близки Не искам да изгаряме от болка И болката да стене във усмивки За тъжния човек – надежди колко Надежда и тъга – две думи близки Не искам да изгаряме от болка И болката да стене във усмивки За тъжния човек – надежди колко Надежда и тъга – две думи близки