Всяка вечер, всяка нощ красива твойто име шепна аз, ела
Звезден дъжд града край нас облива, люлки спущат звездни светила
Ти навярно пак си буден в мрака, твойта мисъл пак далеч лети
Там, под Ком, една любов те чака, в чудно тиха нощ поток шепти
В Берковица при мен ела, сред шепота на тоз потаен лес
Една замислена скала за твоя образ ми напомни днес
За теб малини сочни брах и песента за наш'та обич пях
Шумеше бук, ухаеше на бор, опиваше ни горския простор
Всяко утро две сърни ме питат, пита ме за теб лесът зелен
Във гнезда от жълъд и копита ручеи извират покрай мен
С тънка стомна ромол съм наляла, шепот нежен, тих планински звън
И нощта, за ласки закопняла, тихо спи вълшебен звезден сън
В Берковица при мен ела, сред шепота на тоз потаен лес
Една замислена скала за твоя образ ми напомни днес
Шумеше бук, ухаеше на бор, опиваше ни горския простор
