В дъжд, сняг и мраз-
ти вятър студен.
Все питам аз:
-Где си в тоя ден? Чуй!
- щом пролетта,
с вик открий света.
Eла, при мен! Повей, повей,
скитнико ветре,
ти знаеш где е той!
Моят зов предай!
Повей, повей,
верни мой ветре,
и любовта край нас,
нека засияй!
Простри топла длан
и път ми бъди,
върни пролетта
и ни води!
Повей, повей,
буйни мой ветре
и всяка болка в нас с обич разпилей Повей, повей, ветре мой!
