Зссспр

Безкрайни пейзажи минават край мен Но заета съм с куп разсъждения, нямам почивен и ден Колко още ще трябва да присъствам без душа Разминавам се с хора и сгради и в транс вървя през града Как да не съм непозната, да живея без срам Да не чувствам в червата колко нищо не знам Нямам време за друго, и секунда дори Безпокойства и размисли не променят нищо, нали Дъждът ми говори, разказва за това Как отдавна, преди години, студът бил заселил света Било тъмно и страшно, всеки бродел на сън В опиянение безвъзвратно, в плод на мрака отвън За него обаче, това е климат красив Какво е виновен той, че ние го виждаме скучен и крив Все така със усмивка, спомня си и до днес И ме учи как да разчитам емоции, взели превес Как да не съм непозната, да живея без срам Да не чувствам в червата колко нищо не знам Нямам време за друго, и секунда дори Безпокойства и размисли не променят нищо, нали Защо със сълзи се примесва радостта? И с какво тъгата си да притъпя?