Порой 3

Порой думи изливам по теб Бавно се стича всяка и пада в краката ти Отчаян опит и отхвърлен жест За теб моите чувства въобще нещо значат ли? Ще се досетиш и сам Твърде късно Отдавна вече ме няма (няма) Няколко кораба с думи изпратих към теб Морското дърно направи с тях омлет Ти не разбираш че няма и да разбереш Жетвите хвърлени в този словесен стремеж Ще се досетиш и сам Но твърде късно Отдавна вече ме няма (няма) Сякаш че от стена Отскача всяка моя молба Нима обичаш да страдам Как да свикна с мисълта че живеем в две различни нива На една и съща пожизнена игра Ще се досетиш и сам Но твърде късно Отдавна вече ме няма (няма)