Детство

Детство – вятър мой крилат

слънце – детска топка златна,

мой до вчера тичал свят

и зад ъгъла изчезнал!

Аз и днес те гоня пак

по земята необятна,

ала слънцето е мрак,

вятърът – въздишка звездна...

Чакай мое детство! Спри!

Пак ела и донеси

слънце в моите игри,

вятър в моите коси!

Колкото и тъжни те

да са били в моя ден,

с тях аз – вечното дете –

все летя. И те – със мен.

Аз не съм се наиграла,

аз не съм се нажадувала

ни на радост, ни на жал.

Още пътят ми е дълъг...

Още вятърът крилат

с мен, със слънцето пътува.

Още моя детски свят

срещам аз на всеки ъгъл.

Чакай мое детство! Спри!

Не, не спирай, продължи!

Но защо едни игри

с други ти смени, кажи?

Нищо! Колкото и те

да са тъжни в радостта,

с тях аз цял живот дете

ще остана на света.