Покруса

Душата ми вихрушка я обрули

Защо я пуснах гола и пеша

Сред вашите ласкателства и хули

Защо ви дадох своята душа?

Защо ли като храм ви я отворих

Без да помисля аз че някой ден

Незнайно кой от вас жестоки хора

Иконите без свян ще окраде

Не съжалявам, че е пуст олтарът

И че вратите са разбити с бяс

Но съжалявам, че със свойта вяра

Днес няма где да се помоля аз

Не съжалявам, че е пуст олтарът

И че вратите са разбити с бяс

Но съжалявам, че със свойта вяра

Днес няма где да се помоля аз

Душата ми обрулена и мъртва

Пустее без икони и олтар

Във нея аз ви пуснах като в църква

А трябваше да сложа катинар

Не съжалявам, че е пуст олтарът

И че вратите са разбити с бяс

Но съжалявам, че със свойта вяра

Днес няма где да се помоля аз

Но съжалявам, че със свойта вяра

Днес няма где да се помоля аз