Зад решетки погледи от черна дъга
ние виждаме слепи сега.
Кой направи това да не никнат цветя
и открадна небето с дъжда?
Кой постави цвета на сурова земя
върху женски забрадки и кал?
А хората спяхме тихо зад всяка врата
и буден стоеше страха.
Тихи улици стряскат се нощем насън,
чули сякаш първичния гръм.
А хората спяхме тихо зад всяка врата
и буден остана страха.
Кой нарисува картина на бездната,
в която тревата бе пепел и прах?
А хората спяхме тихо зад всяка врата,
да кажем ли: "Не на страха!"?
Има слънце и облаци, има небе
и луна и красиви цветя.
Събудете се всички и вижте света
да кажем: "Не на страха!".
И хората, вече будни, стоиме сега
да кажем: "Не на страха!".
И хората, вече будни, стоиме сега
да кажем: "Не на страха!".
И хората, вече будни, стоиме сега
да кажем: "Не на страха!".
И хората, вече будни, стоиме сега
да кажем: "Не на страха!".
