Не на страха

Зад решетки погледи от черна дъга ние виждаме слепи сега. Кой направи това да не никнат цветя и открадна небето с дъжда? Кой постави цвета на сурова земя върху женски забрадки и кал? А хората спяхме тихо зад всяка врата и буден стоеше страха. Тихи улици стряскат се нощем насън, чули сякаш първичния гръм. А хората спяхме тихо зад всяка врата и буден остана страха. Кой нарисува картина на бездната, в която тревата бе пепел и прах? А хората спяхме тихо зад всяка врата, да кажем ли: "Не на страха!"? Има слънце и облаци, има небе и луна и красиви цветя. Събудете се всички и вижте света да кажем: "Не на страха!". И хората, вече будни, стоиме сега да кажем: "Не на страха!". И хората, вече будни, стоиме сега да кажем: "Не на страха!". И хората, вече будни, стоиме сега да кажем: "Не на страха!". И хората, вече будни, стоиме сега да кажем: "Не на страха!".