Я се, Гергино, ожени
Та са от къщи отмахни
Мене ми вечер додея
Всяка неделя момари
Всяка неделя момари
Всеки понеделник сватбари
Гергина жално дожаля, че стана, та си отиде
На Бачковския манастир, на порти чука и вика
На порти чука и вика: "Калугерице, бащице"
"Калугерице, бащице, стани ми порти отвори
Баш калугерка да стана, баш камината да паля
Баш камината да паля във Бачковския манастир"
Калугерица, бащица, като Гергина видяла
Тихо ѝ дума продума, най-баш зографа ще дойде
Очите да ти изпише във Бачковския манастир
