Отдолу идат сеймени
Сеймени бюлюкбашии, леле
Хайдушка глава, мори носея
Не било глава хайдушка, мори
Най било глава юнашка
Мало и голямо слезнало
Главата да си познаят, леле
Главата на войводата
Никой си глава не позна, леле
Най-подир иде бабичка
Тя си главата познала
Викнала та е заплакала, леле
"Леле, Стояне, мил мамин
Леле, Стояне, мил мамин, леле
За туй ли та е майка хранила?"
Сеймени думат бабичка
"Аферим, бабо, машала, леле
Добър си юнак хранила!
Догде си Стоян хваниме, леле
Девет балкана минахме
Аферим, бабо, машала, леле
Голям си юнак хранила!"
