Взех си белята със блуса
Но и блуса си взе белята със мен
А навън вали та се къса
Сякаш небето ще падне над мен
Е така ми се пада, щом съм грешен и набеден
Още от малък разбрах, че животът не е приказка цветна
Но пък във притчите вярвам без страх
И мечти, и легенди се смесват
Е така ми се пада, щом съм щурав и вироглав
Вятърът ми е побратин, а болката родна сестра
И без път продължавам нататък, чувствам слънце през гъста мъгла
Е така ми се пада, нали нека вали...
Взех си белята със блуса
Но и блуса си взе белята със мен
