Ще ме видиш в нечия сълза,
паднала от горчива тишина.
Ще ме чуеш в нечий тъжен глас,
като стон в песен от угаснал смях.
В капки дъжд ще ме сбираш,
жадно ще ме отпиваш
и без дъх ще очакваш нощта.
Светлина ще докоснеш,
слънчев лъч ще откъснеш.
Като хляб на бездомни ме раздай!
Добър вечер, скитнице!
Добър вечер, мила моя!
Прегърни ме, блуднице,
целуни ме от неволя!
Със треперещи ръце
милвам днес косите твои.
Добър вечер, цвете мое!
Ще откриеш купища лъжи,
в две бразди, под моите очи.
Ще ти липсват ли сълзите ми?
В чужда скръб мене ли ще утешиш?
В капки дъжд ще ме сбираш,
жадно ще ме отпиваш
и без дъх ще очакваш нощта.
Светлина ще докоснеш,
слънчев лъч ще откъснеш.
Като хляб на бездомни ме раздай!
Добър вечер, скитнице!
Добър вечер, мила моя!
Прегърни ме, блуднице,
целуни ме от неволя!
Със треперещи ръце
милвам днес косите твои.
Добър вечер, цвете мое!
Цвете мое!
В капки дъжд ще ме сбираш,
жадно ще ме отпиваш
и без дъх ще очакваш нощта.
Светлина ще докоснеш,
слънчев лъч ще откъснеш.
Като хляб на бездомни ме раздай!
Добър вечер, скитнице!
Добър вечер, мила моя!
Прегърни ме, блуднице,
целуни ме от неволя!
Със треперещи ръце
милвам днес косите твои.
Добър вечер, цвете мое!
Цвете мое!
Цвете мое!
Цвете мое!
Цвете мое, цвете мое, цвете мое!
