Много неочакван, съвсем обикновен
Града ви ще споходи някой зимен ден
Съвсем незабелязан, съвсем не младолик
Тихо ще приседне, шапка ще свали
После ще засвири с мръзнещи ръце
Мелодията ще сгрее нечие сърце
Някой ще му пусне в шапката пари
Друг ще го подмине без да си плати
Той ще му прости
Ще спре да си почине, стените ще мълчат
Ще се разсънва бавно чуждият площад
Струните набързо с ръка ще провери
Дъх ще си поеме, миг ще помълчи
Той вече ви разплака, той ви развесели
Нечий спомен позабравен даже съживи
Вашите стотинки той ще прибере
После ще отиде в близкото кафе
И пак ще ви засвири с премръзнали ръце
А песента ще стопли нечие сърце
И пак ще ви изпее своите мечти
Малко остарели, но без капка грим
Много неочакван, съвсем обикновен
Града ви ще напусне някой зимен ден
