Чакам лицето Ти,
щото помня как
гледа ме и грее ме.
Дай ми го пак...
Чакам ръцете Ти –
да се завия с тях,
щото е тъмно – не,
не виждам, не.
Дай ми ги пак...
Чакам дъха Ти –
без него съм пътник
празен, без цел –
не смея да стъпвам.
Ти си ми пътят.
Ти си ми пътят.
Струваш ми скъпо,
но давам –
всичко друго е плява.
Сигурно лудост е,
но няма как да Те оставя.
Вятърът заспива с мен,
вятърът заспива.
Ти научи ме истина да имам.
Вятърът заспива с мен,
вятърът заспива.
В пълнота освободи ме.
Вятърът заспива с мен,
вятърът заспива.
Ти научи ме истина да имам.
Вятърът заспива с мен,
вятърът заспива.
В пълнота освободи ме.
Две напред, една назад –
пътеката е крива.
Умората във вечен бяг
в ръцете ми се впива.
Няма ли значение?
Твоите клепки
остави по мене – те са ми безценни.
Няма ли значение?
Мойте грешки
ти прости ги и ся нека да сме вечни.
Вятърът заспива с мен,
вятърът заспива.
Ти научи ме истина да имам.
Вятърът заспива с мен,
вятърът заспива.
В пълнота освободи ме.
Вятърът заспива с мен,
вятърът заспива.
Ти научи ме истина да имам.
Вятърът заспива с мен,
вятърът заспива.
В пълнота освободи ме.
Няма,
няма,
няма
смисъл да бягам –
с теб съм добре.
Няма,
няма,
няма
смисъл да бягам –
с теб съм добре.
Вятърът заспива с мен,
вятърът заспива.
Ти научи ме истина да имам.
Вятърът заспива с мен,
вятърът заспива.
В пълнота освободи ме.
Вятърът заспива с мен,
вятърът заспива.
Ти научи ме истина да имам.
Вятърът заспива с мен,
вятърът заспива.
В пълнота освободи ме.
