Тъмно е
в стаята дрехите –
те са навсякъде
втори пореден ден
Трудно е
зная, опасно е
нямаш отказване
всичко почва и свършва с теб
Питам –
мога ли да те потърся?
Иска ми се да не бързаш
да оставаш, не да тръгваш
Мисля –
мисля си, ще се побъркам
пак си тук, но не за дълго
всичко в тебе ме обърква
Ти си
този път, по който
винаги греша и ме боли, боли
И във раните си ти, си ти
И го знам, защото
ти си
там, където не поглеждам
там, където ме боли, боли
И в сърцето ми си ти, си ти
И го знам, защото
Ти си
Ти си
И ако падна
ще бъдеш ли зад мен, за да ме хванеш?
Зная, че обичаш да забравяш
Мразя, че отвътре ме разтапяш
Питам –
мога ли да те потърся?
Иска ми се да не бързаш
да оставаш, не да тръгваш
Ти си
този път, по който
винаги греша и ме боли, боли
И във раните си ти, си ти
И го знам, защото
ти си
там, където не поглеждам
там, където ме боли, боли
И в сърцето ми си ти, си ти
И го знам, защото
Ти си
Ти си
