Допаминова утопия

Преди да си отворя пак очите Виждах само отражение Отразявах това, което зная И нямах никакво съмнение Нямах нуждата да бъда глупав И не чувствах нито капка срам В допаминова утопия Всеки ден се кланях в своя храм Нищо чудно, че не ми се получаваше Нищо чудно, че и теб те нямаше Нахранех ли си пак душата със огризки Прецаквах всеки шанс да бъдем близки И няма как да бъда сам В подобно забавление Включи екрана на забвение Пред него всички сме в смирение Не зная всички думи Не помня всички други Мечтая за последно Да ти кажа нещо Чувствах, че не мога Криех се от Бога В допаминова утопия Щастлива меланхолия Щастлива меланхолия В допаминова утопия И не искам да звуча нелепо Но вече нямам оправдание Зад мен оставих всичко клето Чувам само твоето дихание Ще трябва ли да страдам още Познавам всичките си грехове Но знам, че точно в този ред на мисли Запяват в хор всички гласове Пак Не зная всички думи Не помня всички други Мечтая за последно Да ти кажа нещо Чувствах, че не мога Криех се от Бога В допаминова утопия Щастлива меланхолия Щастлива меланхолия В допаминова утопия Не зная всички думи Не помня всички други Мечтая за последно Да ти кажа нещо Чувствах, че не мога Криех се от Бога В допаминова утопия Щастлива меланхолия Щастлива меланхолия В допаминова утопия