Пустиня

В пясъците ме намираш Казваш ми, че не си пустиня В пясъците ме намираш Казваш ми: "Хабиби, ела" Сълзите ти нямат нужда май от причина Лицето ти нежно като от коприна За очите ти трябва да си подсъдима За лъжите ти май няма медицина Душата пустиня, отнема от други живота в душите им Не наранима, всички потъват в дюните до един На нея нищо така не ѝ минава Тя може от всеки да се лишава Може вместо тях даже да решава Ако иска ще им каже, че луната е лилава Там няма приятели, няма предатели, във пясъка потъват сами Тя няма обожатели, от всичките мечтатели дори не са останали следи Тя денем цялата изгаря, там е светла даже нощта Тя с огъня се заиграва, не познава дъжда Сълзите ти нямат нужда май от причина Лицето ти нежно като от коприна За очите ти трябва да си подсъдима За лъжите ти май няма медицина В душата пустиня, скитали, страдали бедуини Една робиня пясъците превърна в градини По нея боледува всеки, който е спряла да го целува И опитва с алкохол да се лекува, от сълзите си не може да изплува Оста'я ги на нула като казино, че пожелали са любов като на кино И се усмихва тихо, недоловимо, че ги съсипва непоправимо Като мираж ги мами с нейните пози асани С нейния вкус умами душите им на лебеди ги прави оригами Сълзите ти нямат нужда май от причина Лицето ти нежно като от коприна За очите ти трябва да си подсъдима За лъжите ти май няма медицина Сълзите ти нямат нужда май от причина Лицето ти нежно като от коприна За очите ти трябва да си подсъдима За лъжите ти май няма медицина Сълзите ти нямат нужда май от причина Лицето ти нежно като от коприна За очите ти трябва да си подсъдима За лъжите ти май няма медицина