Ръцете вплитам
Въжето стиска
Защо те искам така
Най-женственият
И нежен държи в длан
Гръклян
Даже кръста
Е фалически символ
Разсъблечена
Пред череп на бивол
Между студените ти крака
Нека изгоря
Заедно със библията
И да изчистим всичко в нас
Греховете, за които
Никой нормален не би умрял
Възнесението
Продукт единствено
На низостта
Отпусни се
Във ръцете на спасителя
Изяж ми тялото
И ми изпий кръвта
Докато работиш
Се появява гола
Носи си каишката
Верижката и паничката
Така покорна
До минути лицето и
Ще е гланцирано
Страстта лъщи
Черти омазани
Сякаш си я душил с найлон
И тва е норма
Заедно бягате от страх
Тревога и параноя смелчага
От първия път си влязъл в роля помниш ли как почвахме
Още в асансьора
И как те влачих за косата по пода прекрасна ти моя
Очаквам те скоро
Сам съм пред входа
Ръцете вплитам
Въжето стиска
Защо те искам така
Най-женственият
И нежен държи в длан
Гръклян
Отваряш шлифера
И само жартиери са под него
Влиза и се завърта
За да я огледаш
Сякаш нещото е платено но
Няма да й платиш
За разместената челюст
Искаш да я държиш
Известно време на студено
Тя е навита, но само
Ако след това я биеш
Зверски през лицето
Да си дадете един на друг
Нежност е което вече е извратено
Тя - няма право да каже не
И да е изморена
Ти нямаш право на милост
Шото от нея ти омеква
Ръцете вплитам
Въжето стиска
Защо те искам така
Най-женственият
И нежен държи в длан
Гръклян
Гафер на устата
Заедно с косата
Тука не е йога стая
Никой не е бодхисатва
Искам да си грозна
И да си в кашон за пратка
Със глава на пода
Без да знаеш
Какво те чака
Изплашена като сърна
Но и в унижението си
Не си парче месо в тоя миг си всъщност
Най-свещеното жената
Исус христос,
Праведното в грешното
Преглътнатата злоба
На цяло едно човечество
Изчезващо
