Стокхолм

Стокхолм, Стокхолм, имам този синдром, синдром Към тебе пак се връщам и боли, но те прегръщам Стокхолм, Стокхолм, имам този синдром, синдром Към тебе пак се връщам и боли, но те прегръщам Топли чужди устни жадно ме целуват Още аз топя се, восък в твоите ръце Август си отива, ти защо не тръгваш? Тръпка и порок си, вредни за моето сърце, ммм Кажи как затваря се рана в която бъркаш със ръце Кажи как забравя се травма със име и лице Частица от мене открадна, половината дай ми поне Да обичам отново ми трябва друго име и лице Стокхолм, Стокхолм, имам този синдром, синдром Към тебе пак се връщам и боли, но те прегръщам Стокхолм, Стокхолм, имам този синдром, синдром Към тебе пак се връщам и боли, но те прегръщам Към-към тебе пак се връщам Стокхолм (Стокхолм, Стокхолм) Към-към тебе пак се връщам и боли, но те прегръщам Когато стане есен, пусни любимата ни песен За да се приспиваш, поне в съня си да ме имаш Когато с тези пръсти галиш чужди коси Ще помниш само топлината на устните ми Кажи как затваря се рана в която бъркаш със ръце Кажи как забравя се травма със име и лице Частица от мене открадна, половината дай ми поне Да обичам отново ми трябва друго име и лице Стокхолм, Стокхолм, имам този синдром, синдром Към тебе пак се връщам и боли, но те прегръщам Стокхолм, Стокхолм, имам този синдром, синдром Към тебе пак се връщам и боли, но те прегръщам Към-към тебе пак се връщам Стокхолм, Стокхолм, Стокхолм Към-към тебе пак се връщам и боли, но те прегръщам