Внезапно проумяхме самотата
Един без друг, макар и невъзможно
Спокойствието – лястовича стряха
Изгря над битието ни тревожно
Кого ли да корим за дързостта си
Кому ли да приписваме заслуги
Любов или порой, безумни страсти
Все едно! – щастливците са други
Не искам да изгаряме от болка
И болката да стене във усмивки
За тъжния човек – надежди колко
Надежда и тъга – две думи близки
Не искам да изгаряме от болка
И болката да стене във усмивки
За тъжния човек – надежди колко
Надежда и тъга – две думи близки
Внезапно приюти ни самотата
И сякаш в този миг осиротяхме
Ни залез слънце, ни над нас луната
Ни спомен за това, което бяхме
Любов или омраза без посока
Часовникът безвремие отчита
Ха, а нашата звезда е тъй високо
И тъй безпомощно в небето скита
Не искам да изгаряме от болка
И болката да стене във усмивки
За тъжния човек – надежди колко
Надежда и тъга – две думи близки
Не искам да изгаряме от болка
И болката да стене във усмивки
За тъжния човек – надежди колко
Надежда и тъга – две думи близки
Не искам да изгаряме от болка
И болката да стене във усмивки
За тъжния човек – надежди колко
Надежда и тъга – две думи близки
