Ако някога се срещнем непознати,
аз няма да побързам да отмина ще спра
и може би ще ти подам ръка,
ти също ми подай, те вече са изтинали.
Не ще попитам кой е другия,
къде си шила тази дреха,
къде с кого си я купувала,
косите помня други бяха.
Ще поговориме за времето,
за някой филми след раздялата
и ще се питаме смутено
къде с кого ли сме ги гледали.
Ще си протегнеме ръцете безразлични,
ръката ти не е каквато помня,
очите ти са толкова различни,
да разликата вече е огромна.
Довиждане и всичко, всичко хубаво
ний плахо двама пожелахме,
а другото бе толкоз трудно
което ние премълчахме.
Ля, ля, ля, ля, ля, ля, ля.
