Безсъние

Пропадах някъде, но всичко беше истинско Страха от удара, очакването, сблъсъка А после кацнах върху мислите Тръгнах по света, нарамил кръста си Като медал върху ревера сив на времето Оглеждах от високо всички улици И виждах рицарите, стъпили във стремето На своите мотори с малки блудници А Дон Кихот, прегърнал здраво чашата Във кръчмата спореше със неверници Които го закачаха от масите Че днес дори в музея няма мелници И тъй загубил в сетен дъх доверие Започнах да разпитвам плахо хората Къде започва пътят към надеждата И свършва кръстопътят на умората Пропадах някъде, въртях се във доспехите И се събудих, гол, от писъка на вятъра Моторен шум потъваше във ехото Със рокерите, тръгнали нанякъде Със рокерите, тръгнали нанякъде А Дон Кихот, прегърнал здраво чашата Във кръчмата спореше със неверници Които го закачаха от масите Че днес дори в музея няма мелници И тъй загубил в сетен дъх доверие Започнах да разпитвам плахо хората Къде започва пътят към надеждата И свършва кръстопътят на умората А Дон Кихот, прегърнал здраво чашата Във кръчмата спореше със неверници Които го закачаха от масите Че днес дори в музея няма мелници Пропадах, въртях се във досeпхите Но се събудих от писъка на вятъра Моторен шум потъваше във ехото Със рокерите, тръгнали нанякъде Пропадах, въртях се във досепхите Но се събудих от писъка на вятъра Моторен шум потъваше във ехото Със рокерите, тръгнали нанякъде