Едва сега разбирам
Как бавно остарявам
И всяка нова зима
С тъга си подарявам
Домът ми става тесен
Светът не е за двама
И търся зад вратата
Все някаква измама
Забравям телефони
И все по-рядко търся
Но в някоя кабина
Навярно ще осъмна
За пет стотинки кой ли
Ще поговори с мене?
За вчерашни тревоги
И за дъждовно време
Опитвам се да бъда
И весел, и разумен
А нещо все не стига
И се оглеждам гузен
Обиждаха ме много
Но длъжен не оставах
И затова от скоро
Разбрах, че остарявам
Забравям телефони
И все по-рядко търся
Но в някоя кабина
Навярно ще осъмна
За пет стотинки кой ли
Ще поговори с мене?
За вчерашни тревоги
И за дъждовно време
