На мен ми трябва да е студ, а не да бъде лято
Ръката ми да е юмрук подпрял гърба на някой
Рояк от хиляди звезди като мухи да зъзнат
И влюбените до зори да се целуват без да бързат
Рояк от хиляди звезди като мухи да зъзнат
И влюбените до зори да се целуват без да бързат
А мойта жажда за живот да утоли дървото
Порасло върху татков гроб, набъбнал от доброто
И както неговия сън сънувам без да лягам
Така умирам през деня когато го забравям
И както неговия сън сънувам без да лягам
Така умирам през деня когато го забравям
И в синьо-сивите очи на татко се прибирам
А той си е все още жив и шеговито ми намига
Земята му се подравни и паметник ще правя
А ми се иска да съм аз на гроба му от камък
Земята му се подравни и паметник ще правя
А ми се иска да съм аз на гроба му от камък
