Струва ли си всъщност? Имаше ли смисъл
Да започнем тази глупава игра?
Ти не си самичка, аз не съм самичък
И за теб не давам пукната пара
Спомени и хора, навици и мисли
Между нас разсипват своя лепкав прах
Вкус на чужди устни има в твойте устни
Смях на чужди устни има в моя смях
Но когато морето, небето, земята
Край нас и над нас, и под нас замълчат
Във очите, в ръцете, в телата, в сърцата
Сто дявола дяволски думи шептят
Случайни, нетрайни и смешни, и грешни желания
Вплитат ни в ритъма нов
И няма ни вчерашна, утрешна, днешна
А пак безначална, безкрайна любов
И защо ли някак малко тъжна стана
Тази лековата глупава игра?
Дявол ще те вземе, ти какво си мислиш
Аз за теб не давам пукната пара
Но когато морето, небето, земята
Край нас и над нас, и под нас замълчат
Във очите, в ръцете, в телата, в сърцата
Сто дявола дяволски думи шептят
Случайни, нетрайни и смешни, и грешни желания
Вплитат ни в ритъма нов
И няма ни вчерашна, утрешна, днешна
А пак безначална, безкрайна любов
Струва ли си всъщност? Имаше ли смисъл
Като знаем края, като няма път?
Има две пътеки, има двама души
Двама в две пътеки винаги вървят
Двама в две пътеки винаги вървят
Двама в две пътеки винаги вървят
