Татко, пиша ти писмо, мисля, че е навреме
Искам само с две-три думи аз да ти кажа куп неща
Татко, помниш ли деня, в който аз си тръгнах?
Жива и здрава съм, тате, но нещо ме мъчи тук сега
Усещам още ръката, галила ме дълго ден и нощ
И сърцето, което реши кой добър е, кой е лош
Ти не плачи, аз те моля, стига ми, че плача аз сама
Помня ти си ми казвал, че мъж, мъж не плаче пред жена
Татко, вече съм жена, друг мъж ме прегръща
Но твоя дъщеря съм и при тебе днес аз се връщам пак
Татко, чакай ме навън, откъдето тръгнах
Твоите очи ме викат, светят ми в пътя към дома
Усещам още ръката, галила ме дълго ден и нощ
И сърцето, което реши кой добър е, кой е лош
Ти не плачи, аз те моля, стига ми, че плача аз сама
Помня ти си ми казвал, че мъж, мъж не плаче пред жена
И пред Бог, и свят аз целувам ръката ти
Може би закъснях, но прости, прости
Усещам още ръката, галила ме дълго ден и нощ
И сърцето, което реши кой добър е, кой е лош
Ти не плачи, аз те моля, стига ми, че плача аз сама
Помня ти си ми казвал, че мъж, мъж не плаче пред жена
Помня ти си ми казвал, че мъж, мъж не плаче пред жена
