Докога Маргарито ?

Докога, докога, докога, Маргарито С натежала глава ще очакваш ти оня На когото не знаеш нито името, ни очите А само, че трябва да дойде помниш За какво ти е? Ето имаш си вече И дете, и съпруг, пълна къща с роднини Заживей като всички, не си никак вечна За какво ти е оня, съвсем анонимният Докога, докога, докога, Маргарито С натежала глава ще очакваш ти оня На когото не знаеш нито името, ни очите А само, че трябва да дойде помниш Запилял се е някъде, запил се е с някого А пък ти си го чакай като бич и награда Докога Маргарито? Докато от очакването ти ли Измайстори себе си и те открадне Докога, докога, докога, Маргарито С натежала глава ще очакваш ти оня На когото не знаеш нито името, ни очите А само, че трябва да дойде помниш Изхабявш си нервите, изпохапваш си пръстите То не беше очакване, не беше чудо Цял живот ли ще сипваш от празно в пусто Пука му на оня, че осъмваш будна Докога, докога, докога, Маргарито С натежала глава ще очакваш ти оня На когото не знаеш нито името, ни очите А само, че трябва да дойде помниш Докога, докога, докога, Маргарито С натежала глава ще очакваш ти оня На когото не знаеш нито името, ни очите А само, че трябва да дойде помниш А само, че трябва да дойде помниш