На думи паметта не отговаря
И бърза да забрави всеки път
Но още, още по летищата и гарите
Прощалните ни жестове трептят
Не знаем със какво ще ни накаже
Прегръдката, разкъсана на две
Но някой, някой сменя всички жълти плажове
С непоносимо дълги дъждове
А чувствата си тръгват, тръгват без полемика
Замества ги умората в кръвта
И казваме, че ни боли от времето
А всъщност ни боли, а всъщност ни боли от самота
Зачеркваме довчерашни посоки
Зачеркваме дори, дори самия край
А нейде, нейде из плътта ни в най-дълбокото
Прокудена мелодия блуждай
И чувствата се връщат, връщат без полемика
Вълненията идат, идат по кръвта
Но казвайте, че ви боли от времето
Когато ви боли, когато ви боли от самота
