Невидимата

Ти ме накара да спра някъде по средата на пътя и ми показа луна, под която отдавна бях скитал. И аз усетих как сребърен прах леко поръси косите, а тишината във мен по-лудо започна да диша. Аз дочух твоят глас и реших със отдавна забравени думи да те върна при мен, при мен и да бъде все така хубаво. Но от предната вечер луна пътят ми само остана и се събраха в едно, в едно изгрев и стара рана. Ти се разплака без глас, влезе тихо във моята сянка. Аз протегнах ръце, от които ти беше излязла. И докоснах стената пред мен, сякаш можех да я разчупя и да видя отново небе, и да чуя нежните звуци. Аз дочух твоят глас и реших със отдавна забравени думи да те върна при мен, при мен и да бъде все така хубаво. Но от предната вечер луна пътят ми само остана и се събраха в едно, в едно изгрев и стара рана. Та-ра-ра-ра-ра-ра-ра-ра Ля-ля-ля-ля-ля-ля-ляляля Ля-ля-ля-ля-ля-ля-ляляля Ля-ля-ля-ля-ля-ля-ля-ля-ля