Събужда ме с подвикване трамвая,
леглото ми за стиорон е май.
Тапетите на домино играят.
Жена ми влиза с чаша чай.
Гадая пасианса на липите.
Синът ми свири нещо в А бемол.
Естествено, запушвам си ушите.
Съседката звъни за малко сол.
Неделята, повярвайте, все пак си е неделя -
и весела, и тъжна, и лоша, и добра.
Навярно ни събира, навярно ни разделя,
но празник винаги остава тя.
О-о, о-о
О-о, о-о
О-о, о-о
О-о, о-о
О-о
Следобед лягам под трабанта,
повреда няма за авторитет.
"Горчиво!" викат в ресторанта.
Прелита варненският самолет.
Долита неусетно и луната.
Мирише на липи - навън е май.
Приспива телевизорът децата,
жена ми влиза с чаша чай.
Неделята, повярвайте, все пак си е неделя -
и весела, и тъжна, и лоша, и добра.
Навярно ни събира, навярно ни разделя,
но празник винаги остава тя.
О-о, о-о
О-о, о-о
О-о, о-о
О-о, о-о
О-о, о-о
О-о, о-о
О-о, о-о
О-о, о-о
О-о, о-о
О-о, о-о
О-о
