Идвайте си докато все още
Светят две прозорчета във мракът
И до късно есенните нощи
Двама стари хора трепетно ви чакат
Целунете майка си, че може
Тази среща една да остане
Няма кой сега софра да сложи
С топла питка – сладко да покани
Ще заглъхне къщата на двора
Ще потъне в бурени и лайка
Тук ще дойдат нови чужди хора
Ще я няма бедната ви майка
Ще мълчат под корени липите
Небесата ще се спускат сиви
Майките ви чакат пред вратите
Идвайте си докато са живи
Идвайте си – докато са живи
Идвайте си – докато ви чакат
