Есента

Есента Пристъпва тихо, вече тук е тя Есента Ах, събрали своите клани от листа Есента В очите ти изгрява златна тя Есента И припомня пак, че мъдър е света Няма вече слънце, пясък и вълни Мое лято, още малко остани Мое лято, как отлетя Под порива на есента! Есента! Ооо Есента! Есента! Ооо-о-о Есента Въздига гръм небето и горчи Есента И припомня ти си жива, аз съм жив Есента Ни връща към един забравен свят Есента Позлати отново каменния град Босоного тръгна лятото от тук Литна погледа след птиците на юг Мое лято, как отлетя Със главите на есента Есента! О-о ооо Есента! Оооооооо-уооо Есента! О-о Есента! О-о Есента! Есента! Есента! Есента! Есента!