Мила песен за УБО

Във центъра на столичния град живял е дядо в къща със градина. Строил я той, когато бил е млад за татко, мен и нашите роднини. Били са явно други времена без тези мили хора от УБО-то. Дойдоха те със истина една - другарите харесали местото. УБО-то действа с указ без закон - помислили са да живеем леко. Така де - шумно, прашно, без озон. Това не е ли грижа за човека? И сега, другарки и другари, след като ние решиме проблемите на енергетиката, металургията и онкологията самата главна задача, задача над задачите бих казал - да започнем едно всенародно, повсеместно строителство, за да може до края на 'илядо деветстотин и деветдесета, хайде нека да е две 'иляди и деветдесета година всеки българин да живее в самостоятелна гарсониера. Ето защо нека здраво да си плюем на петите и да докажем за кой ли път, че при социализъма нема, не е имало и нема и да има лабаво! На мястото издигнаха дворец с охрана и триметрова ограда. Живее тук партиен големец за тежкия си труд като награда. Сега живея в Младост 25, във блокче със стенички от хартия, довършвам го със личния бюджет, тъй както някога градил Илия. УБО-то действа с указ без закон - помислили са да живеем леко. Така де - шумно, прашно, без озон. Това не е ли грижа за човека? УБО-то действа с указ без закон - помислили са да живеем леко. Така де - шумно, прашно, без озон. Това не е ли грижа за човека? УБО-то действа с указ без закон - помислили са да живеем леко. Така де - шумно, прашно, без озон. Това не е ли грижа за човека?