Ревност

Ревнуваше ме ти - горката ми жена, дори и от чистачката на блока. Ужасно е да бъдеш виновен без вина - обидата прониза ме дълбоко. Не следвах Казанова, не съм прочут красив, но тя гореше нежно да научи. По-хитра бе жена ми от частен детектив, с по-верен нюх от полицейско куче. Ау-ау, баум-баум, с по-верен нюх от полицейско куче Ау-ау, баум-баум, с по-верен нюх от полицейско куче Това ме амбицира, достойнството на мъж внезапно сякаш се събуди в мене - от кротък домошарин аз станах изведнъж по-буен от най-буйните ергени! Нагазих през просото, подкарах ги наред - висока, ниска, тъмна, синеока. Притисках сутрин рано на някой парапет онази там - чистачката на блока Ау-ау, баум-баум, онази там - чистачката на блока Ау-ау, баум-баум, онази там - чистачката на блока Но хвана ме жена ми, удари ми шамар и после болестта ѝ сякаш мина - не ходеше след мене и беше ми другар, любезна бе съпруга и половина. Замислих се обаче и отпуска си взех, дали не ходи с друг щом друга стана? Преследвам я потайно, все-още без успех, но някой ден навярно ще я хвана. Ау-ау, баум-баум, но някой ден навярно ще я хвана Ау-ау, баум-баум, но някой ден навярно ще я хвана