Напразно всяка вечер аз поглеждам
Във старата кутия за писма
Не идва пликът бял със почерк нежен
С любимо нежно име на гърба
По коридора тръгвам много бавно
И в стаята си влизам сам-сама
И седнала до прозореца по навик
Стоя във мрака, чакам те, мълча
Прости ми, прости ми, че така скърбя за теб
Не бива, знам, не бива, а боли
И утре, и утре пак напразно ще погледна
В кутията за малкия бял плик
И мисля дълго как отмина влака
И мисля дълго колко си далеч
И колко дни ще трябват на писмата
Да стигнат до далечния адрес
Прости ми, прости ми, че така скърбя за теб
Не бива, знам, не бива, а боли
И утре, и утре пак напразно ще погледна
В кутията за малкия бял плик
Напразно всяка вечер аз поглеждам
В старата кутия за писма
Не идва пликът бял със почерк нежен
С любимо нежно име на гърба
