Безсънно, мъчно, откровено -
Не ти ли вече дотежа?
Когато всичко ти изменя
И истината е лъжа
Отмина зимата, а мръзнем
Наесен ли ще разцъфтим?
Вървяхме близки като въздух
Но той събира и дели!
Събира ни в една прегръдка
В безпаметните часове!
Разделя ни на всяка стъпка
И пак за близост той зове!
Сърцата се обръщат само
Душите плачат и мълчат!
Да идваш и да се завръщаш -
Един и същ, противен път!
По него ли се движим вечно
И в него ли накрай ще спрем
А някъде синей далечност
Жадувана и нощ и ден!
По него ли се движим вечно
И в него ли накрай ще спрем
А някъде синей далечност
Жадувана и нощ и ден!
