Орелът кацна на земята
Голям е като слънце с огнени черти
От погледа му идва вятър
Разпръснал всичките съзвездия преди
Виж колко е нещастна
Науката, в която вярваш ти
Тук пише "Идва краят"
И никой няма да прости
Дебели учени не вярват
Че са погълнали напразно цял живот
На стройни дипломи се радват
Които маршируват с триумфален ход
На пътя виждат всички
Бариерата стои
Един железничар смутен
Ме гледа с питащи очи
Моралът, чичко застаряващ
Се чуди как да се самозадоволи
Приел е ролята на страдащ
И гледа по паважа в публичните дни
Войската е богатство
Което имаш ти
Те чакат в твоя поглед
Вселената да се спаси
Задъхано приличам
Разкъсано живея
След свойте стъпки тичам
И плувам във мъгла, сега
Не, не, не, не обичам
Да, да, да, да живея
И всяка сутрин плача
В градината на света
Не да не да не да не да не викам
Не да не да не да не да не пея
Не да не да не да не да не скачам
В градината на света
Не да не да не да не да не викам
Не да не да не да не да не пея
Не да не да не да не да не скачам
В градината на света
В градината на света
В градината на света
