Не страдам, че те няма,
А, че стените викат –
Ударени камбани, без да ги чуе никой.
От твоят глас не страдам,
От думи премълчани,
Защото всяка радост
Заплащам с много рани.
И радвам се, че дишаш,
Но без да знам къде си.
По въздуха ти пиша
До твойта неизвестност.
Живея с тази лудост, с която те обичам.
Не ме боли от удар, не ме боли от удар.
Боли от самота.
