Няма на земята по- добра съдба
всеки да си има свои брат или пък сестра.
Че от тях по- близки, няма на света...
... че нали кръвта не става никога вода.
Зная неусетно времето лети
то ще ни изпраща трудност,
хиляди беди.
Но със теб нагоре трябва да вървим
и на всичко, мила сестро,
с теб да устоим.
Във живота често може да грешим
двете ли сме ще поплачем, ще се утешим.
И дори далече, и накрай света,
все ще ни събират, сестро, нашите сърца.
Зная неусетно времето лети
то ще ни изпраща трудност,
хиляди беди.
Но със теб нагоре трябва да вървим
и на всичко, мила сестро,
с теб да устоим.
Искам, мила сестро, все да си до мен,
да делим тъга и радост, всеки миг и час.
Дружбата ни да е с обич озарена.
Бог да ни закриля, и да бди над нас!
