Ах, морето...

Сянка на птица Над късните плажове слиза, Бяга, подобно на палав хлапак, бриза Пясъчни спомени ронят се пак, Вече усещам предесенен знак, Слънцето бавно загръща се В облачна риза. Все по-студена е всяка вълна, Ала надежда има една... Ах, морето! Ах, морето! В мен остава... Но навярно е което ме спасява. Сянка на птица от морския бряг литна, Сякаш душа на самотен моряк скитник. Кой ще опита сега да я спре? Нейно е силното синьо море, Нейният път ще чертаят отгоре звездите... Бряг си намира всяка вълна И надежда има една... Ах, морето! Ах, морето! В мен остава... Но навярно е което ме спасява. Ах, морето! Ах, морето! В мен остава... Но навярно е което ме спасява. Ах, морето! Ах, морето! В мен остава... Но навярно е което ме спасява.