Стар мой приятелю, нещо си тъжен...
Тайно душата ти пее и плаче.
Между безброй врати с болка
прикрита колко ли скита ти, колко ли скита?
Стар мой приятелю!
Гасне камината в късната вечер...
Ти си отново тук, но други сме вече Други са думите,
други и устните хладно и пусто е, хладно и пусто е!
Стар мой приятелю!
Стар мой приятелю, пътят не свършва...
Нито до този праг, нито оттатък.
Няма как, няма как,
скитнико тъжен трябва да тръгваш пак вече се съмва!
Стар мой приятелю!
