Мое светло момче

Все не идваш, мое момче, а времето минава. Нижат се горещи лета, сменят се луни, слънца. Ах, къде си, мое момче, трябва да те срещна. Не във сън и не във мечта, а тук и днес наяве. Ти, ти, знаеш ли ти, дългите ми нощи? Стих, стих, сребърен стих, във въздуха се носи. Всеки миг нещо в мене трепти вече те докосвам... Щом те няма, мое момче, нека те измисля. Силен си със зелени очи лудост в тях и насмешка личи. Усмихни се, мое момче, толкова красив си. Спри до мен, че живота тече, спри и отдъхни си! Ти, ти, знаеш ли ти, дългите ми нощи? Стих, стих, сребърен стих, във въздуха се носи. Всеки миг нещо в мене трепти вече те докосвам... Щом те няма, мое момче, нека те измисля. Силен си със зелени очи лудост в тях и насмешка личи. Усмихни се, мое момче, толкова красив си. Спри до мен, че живота тече, спри и отдъхни си! Ти, ти, знаеш ли ти, дългите ми нощи? Стих, стих, сребърен стих, във въздуха се носи. Всеки миг нещо в мене трепти вече те докосвам... Щом те няма, мое момче, нека те измисля. Силен си със зелени очи лудост в тях и насмешка личи. Усмихни се, мое момче, толкова красив си. Спри до мен, че живота тече, спри и отдъхни си!